Синьо хапче виагра

Когато продължиха нататък, Хаким попита: — Та тази твоя бомба…

Отговорът, изглежда, допадна на възрастния мъж, защото той спря пред количка за сладолед и купи по един на клечка и за двамата.

Скъпи мокасини и още по-скъп часовник допълваха тоалета му. Зеро държеше хартиен плик с мазно петно от едната страна.

Облечен беше с черна тениска и грижливо изгладени маркови дънки. Деветнайсетгодишни, двамата бяха облечени в ризи с къс ръкав, кецове и дънки.

Отклони поглед и измърмори нещо, което сам не разбра.

— започна Бо, но не довърши — имаше и по-любезни начини да се каже, че Уилсън не е мюсюлманин.

Ято гълъби се спусна към стара жена недалеч от тях, и по-точно към торбичката с царевица, която старицата държеше. Съобщенията бяха чернови, а черновите никога нямаше да бъдат изпратени, следователно никога нямаше да се появят на нечий чужд екран. „Чакай в стаята, не излизай.“ С други думи — „идвам“. Изтри предишните търсения и написа ключовите думи, които го интересуваха в момента: „руски булки“. Страницата, която Уилсън разглеждаше в момента, съдържаше десетина снимки на симпатични, макар и щедро гримирани, жени с дълги коси и предизвикателни усмивки. „Топлосърдечна.“ Нямала нищо против алкохола, но в умерени количества и от време на време. Осем етажа по-надолу фоайето се къпеше във фалшивия сумрак на лошото време.

Търсачката моментално изплю близо милион резултати. Избра уебсайт с име и заразглежда по бързата процедура снимките и текстовете под тях на „украинските булки“: Марина… До всяка снимка имаше кратко резюме с основните им характеристики.

Страницата започна да се зарежда, отначало бавно, а после — като приливна вълна. Там имаше само едно съобщение: До: Относно: четвъртък Съобщение: чакай в стаята, не излизай Уилсън изтри текста и го замени с: „Това и ще направя.“ Запамети го и излезе. Имейл акаунтите на „Яху“ бяха безплатни и достъпни за всеки, който има връзка с интернет и знае паролата. Не беше сърфирал из нета от години и сега го обземаше неподправено вълнение. Така че добави „затвор“ като ключова дума и броят на резултатите спадна до хиляда четиристотин и осем. Въпреки това именно Бо го открехна за руските булки. Човек може да избира булки от различни страни — Колумбия, Филипините, Тайланд. Достатъчно е да кликнеш на малката иконка с надпис „добави в количката“ и получаваш имейл адреса на жената. За част от секундата се замисли дали да не отиде на срещата. Но междувременно минаха две години и когато най-сетне го прехвърлиха в Ниво 2, не видя Качински нито веднъж. Защото те двамата мислеха еднакво в много отношения.

Влезе в „Яху“ и се логна с предварително уговорените потребителско име („уовока“) и парола („тунгуска“). Написа собственото си име в търсачката и получи близо двеста хиляди резултата. Делеше името си с много хора, сред тях бейзболист от „Питсбъргските пирати“, търговец на коли от Флорида и ректора на Масачузетския университет, да не говорим за прочутия му адаш. От приказките му Уилсън остана с впечатлението, че раят е нещо като спа-център в облаците, където оскъдно облечени девици те гощават с вино и нямат търпение да вкусят за пръв път от телесните наслади. Облегна се назад и си спомни, че в четвъртък имаше уговорена среща със социален работник, който щял да му „помогне“ с адаптацията към живота извън затвора и за намирането на работа, на квартира, щял да му даде съвет по всички въпроси и прочие. Присъствието на Качински му вдъхваше надеждата, че когато го прехвърлят от Ниво 1 на Ниво 2, ще има някой, с когото да си говори.

Беше арабин, да, но не от онзи вид араби, които яздят коне и ловуват със соколи. Имаше време, когато би приел всичко това като нещо нормално. Асансьорът беше постижение на вътрешния дизайн, истинско светилище с приглушено осветление, ламперия от истинско дърво и тиха джазова мелодия, която се сливаше с жуженето на кабелите. С други думи, нищо общо с мъртвешката бяла светлина, светлозелената мазилка, постоянната врява и вездесъщата смрад от последните няколко години. Според Бо „след това“ щяло само да се погрижи за себе си, иншаллах. Това представляваше фитнес салонът и беше на негово разположение за шейсет минути на ден.

Израснал бе в двустаен апартамент в едно от бедняшките предградия на Кайро. По обратния път към хотела попадна в жестоко задръстване, но това не му пречеше. Пентагонът от едната страна, „Арлингтън“ от другата. Жени в скъпи костюми отпиваха мартини на белите канапета във фоайето, а бизнесмени и високопоставени чиновници си говореха тихо, свели глави над купички с ядки. През последната си година в „Алънуд“ двамата често лежаха будни нощем и си говореха тихо какво ли ще бъде „след това“. Започна в мига, когато той излезе от „Алънуд“ като свободен човек. В известен смисъл войната беше стара колкото танца на духовете. Така че няма никакъв смисъл да се среща с правителството, за да говорят за бъдещето на Джак Уилсън. През повечето дни надзирателите го водеха окован в една по-голяма килия, където имаше бетониран в стените лост.